Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна

Още в древността всеки народ  си създава своя система от вярвания и обичаи, за да се справя с житейските трудности и непредвидимите природни сили. Само в България обаче на 1 март хората се кичат с мартеници- своеобразен амулет срещу пробуждащите се зли сили на пролет. В  природата успоредно с доброто се ражда и злото. Макар че навсякъде пролетта се посреща с радост и надежда  за здраве и сполука, за успешна стопанска година, древните хора спазвали определени ритуали и практики за омилостивяване на природата. У нас се вярва, че който носи мартеница през март, ще е здрав през цялата година. Подготовката за този ден започва отрано.          И в стари времена хората се предпазвали от злите духове като  усуквали  бяло-червени  конци, така посрещаме и днес баба Марта.  

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна

 

На 22 декември в Исторически музей Свиленград се откри І -та самостоятелна изложба на Стелена Христова.  "Багри от любов" е нарекла тази своя първа публична изява в родния град младата художничка. Макар и да рисува едва от 4 години, нейните творби успешно се продават  в Германия, където живее от година и половина.  "Тези картини не само радват окото, но и докосват сърцето,- каза при откриването на изложбата директорът на музея Елена Митева, те носят космически послания до всеки, който има сърце и душа, за да ги усети."

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна

На 3 ноември 2015 г. по случай Деня на народните будители в Исторически музей - Свиленград бе открита изложба "Църковно и образователно дело в Свиленград и региона".

През епохата на Възраждането населението в Тракия участва активно в българските борби за национална култура и църква. Именно то рано започва развитието на занаятите и търговията, откриват се български светски училища, води се упорита борба за независима българска църква.

Петдесетте години на XIX в. са белязани с непрестанни борби за въвеждането на български език в училищата, наравно с гръцки и установяване в църквите и българска служба, редуване или съвместна с гръцката. И българите в Свиленград участват активно в борбите за утвърждаване на българския език в училището и християнските храмове в града.

 

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

 Няма празник, който да не е свързан с хляба. От него по-голям няма, казва народът ни. Тестото, което се замесва носи паметта за семейните традиции и календарни обичаи и се предава от поколение на поколение. Чрез богатството от емоционални заклинания и практически знания, съхранени в празнично-обредната ни система, народът съхранява себе си. В традициите на българина хлябът е тайнство. Хляб, без който не можем. Хората вярват, че носят от неговата душа и така в тях навлиза божията сила.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна

На 28 септември в Исторически музей – Свиленград бе открита изложбата „По бойните полета на Първата световна война”, посветена на стогодишнината от включването на България във войната.

В изложбата са представени имената на всички наградени от Свиленград и региона, военните ордени и отличия, които са получили, и снимки и писма на Димитър Желязков – баща на Бинка Желязкова, Симеон Лазаров и Петър Гачев.