"Победителят при Одрин" - изложба посветена на ген. Никола Иванов
На 29.03.2017 г.в Исторически музей – Свиленград се откри съвместна с Общинска библиотека – Свиленград, изложба посветена на ген. Никола Иванов – Победителят при Одрин. В поредица от пощенски картички и фотоси бе представена мобилизацията на българската армия в навечерието на Балканската война, висшия команден състав на армията и флота и падането на Одринската крепост. Посетителите могат да разгледат и различни издания, посветени както на Балканската война, така и на ген. Никола Иванов. Присъстващите чрез мултимедийна презентация видяха над 300 картички от преди 105 години, научиха повече за живота на ген. Никола Иванов- един от първите и най-подготвени офицери в българската армия в следосвобожденска България.
Учил в „Априловската гимназия” в Габрово, в Императорския лицей „Галата сарай”- Истанбул, завършил Военното училище в София, Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург (1882-1885). По време на Балканската война е главнокомандващ Втора българска армия, чийто щаб близо 5 месеца пребивава в Свиленград. Именно тук той разработва своята гениална военна стратегия и тактика за атаката и превземането на Одринската крепост.
Приносът на ген. Н. Иванов за превземането на крепостта е несравним, а името на Свиленград остава неразривно свързано с много значими и решаващи събития от началото на Балканската война до нейния край. Най-важното от тях безспорно е обсадата и превземането на Одринската крепост. Извършената в Свиленград щабна оперативна подготовка е здравият фундамент, който осигурява успешния изход на атаката на Одринската крепост на 13 март 1913 г.
След края на Балканската война ген. Н. Иванов се отдава на публицистична и обществена дейност. През 1914 г. написва своя труд „Балканската война 1912-1913 г. Действията на Втора армия, обсада и атака на Одринската крепост”, издадена в два тома през 1924 и 1925 г. В тях той представя действията на българската армия по време на войната, причините за превземането на крепостта и анализ за началото на Междусъюзническата война.
Умира на 10 септември 1940 г. в София.
До момента никъде в България няма издигнат паметник или паметна плоча на този достоен родолюбец и български офицер, работил усърдно за създаването и утвърждаването на българската армия. Вероятно жителите на граничния Свиленград първи ще издигнат паметник на своя освободител.
