На „Кюпек бей“ в село Левка
Тодоровата неделя (седмицата след Сирни-заговезни) е белязана с обредно преобличане и карнавални маскаради. В маскарадната процесия в Левка основните персонажи са бей и кадънка, чер арап и писари /вестители/, задължително съпровождани от музиканти. Игрите, характерни за цяла Тракия, вероятно носят в себе си отглас от древни култови практики. Човекът посреща шумно новата стопанска година, с маскарадни ритуални игри, за да омилостиви възраждащата се за нов живот природа, да измоли плодородие и берекет за своя непосилен труд.
На 16 март в с. Левка отбелязаха Тодоровден с обичая “Кюпек бей“. В центъра на празника стои светът на скотовъдеца и земеделеца, тяхното битие като реална човешка радост, осъзната грижа за зреещия плод и сътвореното от човешки труд.
Очарованието и дълбокия смисъл за прераждащата се природа усетиха гостите и местните жители, събрали се в центъра на селото. Пред тях се представи същинската част на обичая, свързана с обхождането на къщите през Тодоровата седмица. Карнавалната група се води от бея, облечен в най-новите си дрехи: потури с черни гайтани, червен пояс, аджемка и калпак. Сребърен кюстек /накит/-символ на благополучие, виси на гърдите му, с броеница и бъклица с вино в ръце. До него крачи чер арапин, облечен в стари дрехи, почернен със сажди, с мустаци, и носи своя неизменен атрибут - дряновата тояга с черния помят/парцал/. С тях е и кадънката/булката - мъж, преоблечен в женски дрехи/, облечена с бяла везана фуста, с бяла полка и бял дюлбен, на кръста си носи хурка с къделя вълна и вретено.
Чест за всяка стопанка е да посрещне в дома си кукерите, защото се вярва, че в къща, в която влиза „кадънката“ - ще има плодородие. Затова я дарява с яйце - символа на вечно възраждащата се природа.
Както подобава традицията, на селския мегдан черният арапин зави в кръг хорото, на което се заловиха както участниците в ритуала, така и публиката. По принцип кръгът от древни времена предпазва дома от лошотия и зли сили. За да привлекат берекета в дома си, някои се опитаха ритуално да ощипят кадънката. Нейният пазител-арапин я опазваше като удряше с помята всеки, който я закачи.
Така с много смях и закачки кукерите получиха и вино, и яйца и шиник зърно, чрез което благословиха новата стопанска година. Под звуците на народната музика групата извърши символичното заораване-засяване. Впрегнати в буюндрука вместо волове двама-братя близнаци теглиха ралото, а беят заора браздите изричайки специални заклинания против магии, кражби, лъжи... Затова левчани и т.г. вярват, че селото ще остане неуязвимо за болести и лошотии, защото не само братята-близнаци в буюндрука се спънаха, но дори и самият бей падна на браздата.
Не случайно на този ден се провеждат и народни борби. Така човек се учи да отстоява и побеждава злото. И ако на този ден мъжете пият вино, то за жените има боза. Организаторите от НЧ“Отец Пайсий 1925“ бяха осигурили дори и вкусна трапеза за всички.
Народните обичаи и празници в бита на народа ни са неотменна част от нашата култура, предават историческия опит на поколенията. Те носят своя символика, която кара човек от дете да бъде носител и продължител на народните традиции, да прибавя нови образи за обогатяване на народното изкуство.
Съботният ден в с. Левка продължи с празнична програма, в която се включиха читалищни самодейни колективи от общината. Всички опитаха от вкусотиите, приготвена от жените на Левка. Накрая всеки тръгна към дома си, вярвайки че наричанията за плодородие и берекет ще ги съпътства през цялата година.