31.01.1878 г. – Свиленград е свободен !
След паметните победи при Шипка, Плевен и Шейново през 1877 г. руските войски преминават на юг от Стара планина. Войската на генерал Гурко освобождава София на 4 януари 1878 г., следват Пазарджик и Пловдив. След като разбива отстъпващата армия на Сюлейман паша, генерал Гурко настъпва към османската столица.
С най-голямо значение в това настъпление са действията на авангарда на Скобелевата армия, състоящ се от 2000 конника, начело с генерал Струков. На 25 януари те влизат в Стара Загора, на 26 и 27 януари овладяват важния транспортен възел г. Търново-Сеймен и така отрязват пътя за отстъпление на остатъците от Сюлеймановата армия към Одрин.
След ожесточени боеве на 28 януари руските войски овладяват Харманли, турците панически бягат и не успяват да организират отбраната на Свиленград и Одрин. На 30 януари 1878 г. частта московски драгуни от авангарда на генерал Струков разбива отряд башибозуци и завзема ж.п.гарата на Свиленград, а привечер по моста на р. Марица влизат и в Свиленград където са посрещнати с хляб и сол в градското управление. На 31 януари 1878 г. в града влизат и основните сили от авангарда, московски драгуни, петербургски улани и донски казаци начело с генерал Струков.
Под празничния звън на черковните камбани свиленградчани масово се стичат на чаршията, като възторжено посрещат освободителите и тържествено се обявява освобождението на Свиленград. На следващия ден, след като оставя охрана на моста и разполага медицинска служба в града, генерал Струков се отправя към Одрин и същия ден го овладявa.
В последвалия Сан Стефански мирен договор от 03.03.1878 г., в чл. 6 се определя границата на югоизток, започваща от Чепеларе в Родопите,откъдето завива на изток и се спуска по р.Арда, после минава през Източна Тракия до Черно море, като оставя Одрин в Османската империя, а Лозенград, Люлебургас и Малко Търново в България.
След Сан Стефанския мирен договор от 3 март 1878 г., както в цялата страна, така и в Свиленград, се установява Временно руско управление. Създава се Свиленградски окръг към Пловдивска губерния в който са включени 95 села от бившите Свиленградска, Черменска и Одринска околии.
За окръжен началник е назначен руският щабскапитан Стахеев, за секретар Наню Начев, а за преводач Нико Драндаров. Назначени са окръжни, градски и съдебни съвети. За кмет на града е избран учителят Недялко Милковски.
С Берлинския договор Свиленград е върнат в пределите на Османската империя, въпреки масовите протести на населението. Руските войски напускат града на 5 март 1879г. Цялото гражданство се вдигнало на протестен митинг на площада пред моста на река Марица. В местността „ Якъка” е настанена турска войска в нови казарми, джамия и т.н. за охрана на новата граница.
Берлинския мирен договор от 13.07.1878г. разпокъсва България на пет части : Княжество България, Източна Румелия – автономна област поставена под пряката военно политическа власт на султана, Македония и Тракия остават в пределите на Османската империя, град Пирот и околностите му са дадени на Сърбия а северна Добруджа на Румъния. Съгласно договора границата между Източна Румелия и Османската империя минава на пет километра западно от каменния мост на река Марица при Свиленград. След едногодишна свобода Свиленград отново попада под османско иго. Първи граничен град е Любимец.
Автор: Стефан Каймаков