Аратлици дават обет за вечно приятелство на Йорданов и Ивановден
Богоявление – Йордановден – е третият по значимост християнски празник през годината. Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!“ Оттук и названието на празника – Богоявление.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.
Празнуването на именните дни: Йордановден, Ивановден, Андоновден, Атанасовден, е свързано и с интересен обичай в Свиленградско – Аратличкото, т.е. Побратимяване. В тези дни, когато веселието от единия празник неусетно преминава в другия, млади мъже и ергени дават обет за вечно приятелство. Обикновено аратлиците се срещат в някоя къща, където стопаните ги даряват с кърпа, риза и други дарове, закичват ги с варакосан бръшлян, а те се целуват и дават клетва пред всички: „Аратлици до гроб”. Ритуалът придобива особен смисъл, когато клетва си давали мъже, посветени на революционната борба. Тогава клетвата се давала пред Евангелието, пистолет и кама. Дядо Димитър Куртев от село Левка, си спомня как си хванал за аратлик Маньо Димитров, борец за народна свобода. Отишли те двамата в черквата, там попът ги препасал с пояс и ги венчал като младоженци. В божия храм пред Евангелието, пистолет и кама дали клетва да бъдат верни аратлици, за хубаво и лошо, дори да умрат един за друг.
Ивановден е денят за създаване на нови приятелства и трайни връзки между младежите, които по нищо не отстъпват на роднинството и кумството.Празникът се е отбелязвал на 19 януари, по стар стил. Това съюзяване продължавало десетки години и до дълбока старост приятелите не преставали да се обръщат помежду си с общоприетото обръщение „аратлик”.
Източници: Паскалев Хр., Младо село ли е Младиново, 1995 г., Хасково; Русев С., Ройдов М., Село Левка от древността до днес, 1990 г, Пловдив