Балканската война – ново начало за Свиленград, завръщане в пределите на майка България
Балканската война се води между Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя през 1912–1913 г. За да улеснят осъществяването на националните си амбиции, страните от Балканския съюз се стремят да отнемат от Турция областите с разнородно население Македония, Източна и Западна Тракия и Северна Албания. Османската империя губи войната и с Лондонския мирен договор (17 май 1913 г.) е принудена да отстъпи териториите на запад от линията Мидия (Черно море) — Енос (Бяло море).
Освен края на османското господство на Балканския полуостров, друг резултат от войната е създаването на независима албанска държава. Спорът между съюзниците за подялбата на новопридобитите територии води до Втората балканска война / Междусъюзническа/, която избухва само месец след първата.
България успява да мобилизира около 600 000 души с 1116 оръдия, като пряко във военните действия участват 350 000 души и 728 оръдия.
Първа армия, съставена от 67 000 души е под командването на генерал от пехотата Васил Кутинчев.
Втора армия, съставена от 72 000 души е под командването на генерал-лейтенант Никола Иванов. В състава и влизат три дивизии: 3-та пехотна дивизия под командването на генерал-майор Иван Сарафов, 8-ма пехотна дивизия под командването на генерал-майор Димитър Кирков и 9-а пехотна дивизия под командването на генерал-майор Радой Сираков.
Трета армия, наброяваща над 83 000 войници е под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев.
Главните сили са концентрирани за настъпление в Източна Тракия. Първа армия е разположена по двата бряга на река Тунджа в района на Къзълагач, като щабът на армията се намира в Ямбол. Втора армия заема района Търново Сеймен-Харманли с щаб в Харманли. Разположението на армията се прикрива от самостоятелна конна бригада, разположена в Любимец. Трета армия е разположена източно от Ямбол.
На 4 октомври в 21 часа, в щаба на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия, която е определена да настъпи срещу Свиленград, се получава телеграма , която оповестява, че бойните действия ще започнат на следващия ден в 7,00 часа. Командирът на дивизията генерал-майор Киров получава заповед „дивизията да настъпи по двата бряга на р. Марица, да заеме гара Свиленград, селата Мезек, Левка и град Свиленград”. В изпълнение на възложената задача дивизията трябва да овладее граничното било Курт кале /връх Шейновец/. От него турците организирали наблюдение по долините на р. Арда и р. Марица, по пряка телефонна линия изпращали всички наблюдения в Одрин. Овладяването на върха е възложено на 30-ти Шейновски полк, който го овладява в 9,00 часа на 5 октомври 1912г. Осигурено е безпрепятственото изнасяне на дивизията към границата. На 5 октомври 1912г. Свиленград става първия освободен български град. При оттеглянето си турските войници направили опит да взривят моста на р. Марица, но от заредените три бомби избухва само едната. Турският гарнизон и мюсюлманите от града панически побягват към Одрин. Мустафапаша е освободен от български гвардейски конен полк, след него влиза и 51-ви пехотен полк. Сутринта на 6 октомври тържествено е посрещнат командирът на 8-ма Тунджанска дивизия генерал Киров. Така още в първите два дни от войната са освободени освен Свиленград и всички села от околностите му. На 7-ми октомври комендантът на града свиква събрание, на което е избран кмет на новоосвободения град – Спас Разбойников. На 9-ти октомври турците предприемат контранастъпление по двата бряга на р. Марица, но са разгромени при с. Юруш. В този кръвопролитен бой загива капитан Никола Андреев, повел на смела атака 10-та пехотна рота за превземане на хребета „Сюитли баир”.
В околностите на града в местността „Малките ливади” е създадено военно летище, от което излитата самолетите на 1-во аеропланно отделение към Одринската крепост.
На 16-ти октомври 1912г. световните телеграфни агенции предават следното съобщение: „ Днес, от летище Свиленград излетя първият боен самолет и извърши бомбардировка над крепостта Одрин.” В самолета са двамата български пилоти Радул Милков /командир на отделението/ и Продан Таракчиев. На 19 октомври при извършване на тренировъчен полет самолетът на поручик Христо Топракчиев се поврежда. При опит да приземи самолета се взривява и пилотът изгаря в пламъците. На 30-ти октомври 1912г. е извършен първия в света боен полет , в който участва и жена. Това е медицинската сестра Райна Касабова.
В периода 11-13 март се провежда Одринската операция, при която Втора българска армия, заедно със сръбски войскови части, след щурмуване на източния сектор, превзема Одринската крепост, след което започва настъпление към Чаталджа, която се явява последната преграда пред турската столица.
Разгромът при Одрин е връхната точка на Балканската война, след която турското правителство подновява преговорите за мир в Лондон.
Лондонският мирен договор е подписан на 30 май 1913 в Сенджеймския дворец в Лондон. С него Турция отстъпва на съюзниците земите на запад от линията Мидия — Енос, с изключение на Албания. Съдбата на егейските остров е предоставена на международната комисия. Албания е призната за независима държава.