Горещото лято на 1968 г . Свиленградчани участват в потушаване на “Пражката пролет„
На 21 август т.г. се навършват 42 години от военното участие на България в Чехословашките събития от 1968 г . Събитията в Чехословакия назряват още в началото на същата година . Почва намира социалдемократическата идея , борба за нов “ етичен “ социализъм и за свободни пазарни отношения . Интересното е , че всичко това се споделя и от правителствените и партийни среди . Най – активна обаче е студентската младеж . Напрежението се засилва след погрома на тяхна демонстрация на 30 март 1968 г . в Прага .
Всичко това внимателно се наблюдава от управляващите кръгове в Съветския съюз и Варшавския договор , на който член сме и ние . Оценката е дадена от Москва – това е сериозна и опасна дейност против бъдещето на “ социалистическата “ общност . В резултат на всичко това на Чехословашка територия от 24 юни до 2 юли 1968 г . се провежда учението на Варшавския договор под кодовото име – “ Шумава “ . То е всъщност и генерална репетиция за 21 август , когато в Чехословакия навлизат войските на пет държави , включително и България , единствена от които не граничи с Чехословакия . Интересен факт е , че Тодор Живков / тогавашен първи секретар на БКП / , първи на заседание в Москва дава идеята за военно нахлуване в Чехословакия . И досега то се оценява като намеса във вътрешните работи и нарушаване суверенитета на Чехословакия . В чисто военен план акцията е кратка . Само за няколко часа съветските десантни сили завземат основните политически и административни обекти и спират излъчванията на всички радиостанции . Участват около половин милионна армия , 6000 танка , 3000 оръдия и 1000 бойни самолета . България взема участие с два мотострелкови полка – 12 – ти , дислоциран в Елхово и 22 – ри , от Харманли . Общо двата полка са в числен състав 2165 души . Участваме още с танкове / Т -34 / – 27 броя . Български бойни самолети не участват в операцията .
На 21 юли полка от Елхово е вдигнат по тревога и на собствен ход се изнася до военноморската база Атия / под Бургас / . След това с морски транспорт е прехвърлен до град Иличовск / под Одеса / и от там с жп транспорт се придвижва до селата Страбичево и Жнятино – Мукачевски район , в близост до Чехословашката граница .
Другият полк от Харманли , на 29 юли от летище Узунджово е пренесен с военнотранспортни самолети до гр . Коламия – Лвовска област , също близо до границата с Чехословакия . Бойната заповед за действие на елховския полк е заедно с 128 – ма Гвардейска мотострелкова дивизия на Съветската армия да осъществят бързо придвижване и овладяване района на градовете Банска Бистрица и Зволен .
Задачата на полка от Харманли е бързо прехвърляне , отново по въздух , и бързо превземане на летищата “ Розине “ и “ Водоходи “ край Прага и след това да приеме от 7 – ма съветска военновъздушна дивизия обектите за охрана . Всичко това е извършено на 21 август 1968 г . Чехословашкият народ реагира остро . Тази реакция изпитват на гърба си и бойците от елховския полк . От хвърлени предмети и нанасяне на побой са ранени 21 български войници и осем кадрови военнослужещи , сержанти и офицери . Въпреки всичко кръвопролития не са допуснати . Българските части до 22 октомври изпълняват тактически задачи по охрана и отбрана на поверените им райони . След приключване на събитията и договора между Чехословакия и Съветския съюз , до 30 октомври двата полка се завръщат в Харманли и Елхово , където продължават редовния си учебен процес . Българското участие завършва с една жертва – убит е войник при стрелба срещу пост . Но по всяка вероятност това не е вярно , защото по разказите на много от участвалите жертвите са поне десетина . В харманлийския полк по това време е имало много войници и офицери от Хасковски окръг – от Харманли 25 души , от Любимец 3 души . От Свиленград в събитията участват осем войника – всички те са шофьори към батальоните в полка . Преди това , през 1966 г . , са завъшили донаборната шофьорска школа в Свиленград . В Чехословакия вземат участие в охраната на двете пражки летища – 3 – ма на летище “ Водоходи “ и 5 на “ Розине “ . След завръщането си от 8 – те свиленградчани един се записва в университета в София без приемни изпити . Това е била една от наградите за участващите в събитията военнослужещи .
Автор: Щерю Щшерев