Изложба "Възраждането на Свиленград"
На 21 юли в Исторически музей – Свиленград бе открита изложба „Възраждането на Свиленград”. В нея се акцентира на четири личности, оказали влияние през епохата на Възраждането както на местно, така и на национално ниво, и сведения от османски документи за съществуващите в града еснафи в периода 1843-1844 г. Подредени в хронологичен порядък личностите в изложбата са: Петър Станчов, Герасим Струмишки, Александър Кипров и Георги Василев.
Петър Станчов е роден през 1850 г. в гр. Търново. Учи в Цариградския лицей, а по-късно преподава в Цариградското българско училище. През учебната 1874-1875 г. е назначен за главен учител в Свиленград, за да подпомогне борбата на местното българско население срещу нарастващото гръцко влияние. По това време П. Станчов става и кръстник на града, след като предлага на събрание на Българската църковна община градът да носи името „Свиленград” (Градът на коприната), свързано с местното производство на качествена коприна (свила). Това предложение е прието по-късно (26 октомври 1912 г.) на едно от първите заседания на Общинския съвет в Свиленград, след освобождението на града.
Герасим Струмишки е роден през 1860 г. в Свиленград със светското име Георги Байрамов. Началното си образование получава в родния си град. По-късно завършва българското духовно училище в Одрин и приема монашество, а през 1889 г. завършва духовната семинария в Киев. Две години по-късно става йеромонах и е изпратен от Българската екзархия за председател на българската община в гр. Струмица, където все повече започва да се усеща гръцкото влияние над българското население. Със своята просветна и духовна дейност Герасим Струмишки подпомага българското население и укрепва българската общност в Струмица и региона. На 25 юли 1895 г. полага клетва пред д-р Христо Татарчев и е сред основателите на революционен комитет на ВМОРО в Струмица.
Герасим Струмишки е автор и на някои научни трудове с историко-географска и църковна тематика. Сред тях се открояват: „Описание на манастирите в Струмишка епархия”, „Описание на Струмишко”, „Кратки църковни поучения” в три тома и други. Умира на 1 декември 1918 г. в София и е погребан в криптата на катедралната църква „Св. св. Кирил и Методий” в гр. Струмица, Македония.
Александър Кипров е роден на 1 март 1881 г. в Свиленград. Завършва класното училище в града и през пролетта на 1901 г. е повикан от Гоце Делчев в София и е определен за войвода на чета за действия в Одринско. След Илинденско-Преображенското въстание (1903) Кипров емигрира в България и се отдава на журналистическа и писателска дейност в София. Народен представител в XV и XVI ОНС. В своята обществена дейност Кипров никога не забравя родния Свиленград. Като началник на „Фонда за сираците от войните”, осигурява средства за построяването на пансион за сираци в града. Умира на 23 декември 1931 г. в Свиленград.
Георги Василев е роден на 15 ноември 1880 г. в Свиленград. През 1899 г. завършва Одринската гимназия „Д-р Петър Берон” и следващата година става член на ВМОРО. През 1901 г. е изпратен като учител в Дедеагач, за да може да наложи влиянието на Одринския окръг над беломорските дейци в Гюмюрджина и Ахъ челеби (дн. гр. Смолян). Василев преустройва съществуващите революционни комитети и поставя начело будни, образовани и дейни хора. Делегат е на окръжния конгрес на Петрова нива през 1903 г. Умира на 13 май 1937 г. в Свиленград.
В изложбата за първи път са представени непубликувани османски документи, съдържащи сведения за еснафите в града и околията през 1843-1844 г. Според сведенията от тези документи в града и околността му са практикувани различни видове занаяти, спадащи към 15 еснафа: бакали, арабаджии, съдържатели на ханове, налбанти, памукчии, шивачи, железари, бръснари, бояджии, сапунджии, хлебари и др. Общият брой на занаятчиите е 169, като предпочитанията на мюсюлманското население са ориентирани предимно към ханджийството, производството на рогозки и метал, а на християнското към продаването на различни видове хранителни продукти и стоки, производството на каруци и подкови.
д-р Стефан Димитров