Коледа – как празнували дедите ни
„Замъчи се божа майка
от Игнажден до Коледа
да си добие млада Бога.
Родила го тази вечер,
тази вечер на Коледа.”
Коледа е празник на надеждата за всички християни по света. Ражда се Бог, а с него и очакването за здраве, щастие и благополучие. Коледният обичай в региона на Свиленград е описан подробно от авторите на краеведските проучвания: „ Село Левка, от древността до днес” – Сотир Русев и Марин Ройдов и „Младо ли е село Младиново”, с автор Христо Паскалев. Коледната обредност не се различава съществено в двете села. Тя е характерна и за целия регион на югоизточна България и Хасковско:
„Суетата около Коледа започваше няколко месеца преди нея. По традиция всички ергени в селото се разделяха на групи, за да си припомнят песните на ритуала.
На 6 януари / по стар стил Коледа е празнувана на 6 януари/ от ранна сутрин започва шетнята. Коледарите ходят из село и се снабдяват с всички възможни накити, които носят момите. Обличат се с най-нови гайтанлия дрехи. На елеците и аджамките им има зашити телени копчета за запрятане на реверите, като по този начин откриват цялата си предна част на гърдите, върху която изпъква шевицата на ризата. Цялата шевица се слива с нахлузените върху ризата нанизи от мъниста, от дупли и алтъни, от сребърни медальони и заиглени сребърни китки с варак. На всички коледари калпаците са еднакви – черни астраганени, върху които се забождат китки и пера. Ако времето е валежно, се намятат ямурлуци, а по-заможните големи кюркове, подплатени с кожи. Предварително коледарите се разделят на две групи – колове и определят махалите, които ще обхождат с жребий.
Денят преди Бъдни вечер е на децата. От първи петли, въоръжени с големи пръчки, те обикалят селото и коледуват, пълнят торбичките си с орехи, бадеми, ошав, кравайчета, а джобовете с дребни пари. Подготовката за посрещането на коледарите поставя на изпитание всички домакинства. Тя се изразява в направата на колаци за раздаване по махалата, на кравай за коледарите, приготвяне на саранлия /блага нагъната баница, наръсена с чукан сусам/. Бъдни вечер семейството посреща с колаци, сърми, ошав, варено жито и фасул. В Младиново задължително на масата присъства тавалъкът – свински кебап и сланина в тава със зеле, ориз или булгур. Вечерта е време на опрощаване на грехове и обиди, на семейното единство. Спазват се свято всички ритуали, за да има в дома съгласие и имотност. И докато домакините са на трапезата коледарите вече са тръгнали, чува се песента им:
"Росица роси, Росица роси,
ой, Яно, Яно мари, бяла граждано,
ой, Яно, Яно мари, бяла граждано.
Тревица никне, тревица никне,
ой, Яно, Яно мари, бяла граждано,
ой, Яно, Яно мари, бяла граждано".