По жътва в село Сива река
Дните на жътва винаги са били едни от най–напрегнатите в живота на българина. Мисълта за житото и хляба е най-първа и стои над всичко „хлябът наш насущний”. Няма друго, което като хляба да сбира ведно всички понятия за достойни и честити дни. Хлябът не е само ежедневна потребност от храна, но и свещен оброк за здраве и благополучие, необходимост от тайнство и ритуали, поезия и красота.
Начало на жътвата от близкото минало представиха самодейците от с. Сива река.
„Зажънването“ — т. е. жъненето на първите ръкойки някога било ритуален обред за благополучие. Според вярванията зажънването с „лека ръка“ осигурявало „спорна“ жътва и богата реколта.
В горещия ден началото на жътвата представиха самодейци от Сива река, кв. „Капитан Петко войвода” , Мезек и Вълче поле. Разбира се всеки който е живял на село, знае че хлябът се е събирал в маранята на летния зной и ако нещо е разведрявало душата на прегънали снаги над житата хора, това е било удовлетворението от плода и манията на жетварската песен, която се е леела във горещия въздух.
Хлябът е най-святото жертвоприношение, което сбира ведно древни представи и вярвания, символика и естетика, тайнство и красота и което възкресиха местните самодейци.