Изложба "Светилището на Великата богиня с кока" в РИМ-Стара Загора
Публикувано на: 16.12.2016 08:57 ч.
До края на месец април 2017 г. може да посетите изложбата "Светилището на Великата богиня с кока" в Регионален Исторически Музей - Стара Загора. В изложбата са представени находки, открити по време на археологическите проучвания през 2012 и 2013 г. на обект, намиращ се източно от с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, непосредствено до ГКПП - Кап. Андреево.
По време на петмесечните археологически разкопки са проучени 482 археологически структури от Късния неолит до Ранното средновековие (от 5 200 г. пр. Хр. до XI в. сл. Хр.), както и културен пласт с дебелина до 60 см. Разкопките са извършени от много голяма екип на Националния археологически институт с музей - БАН, с участието на археолози и специалисти от още 13 различни институции в страната, както и студенти от 4 университета, общо 45 души и обхващат площ от над 30 дка по трасето на последния участък на автомагистрала "Марица".
Спасителните проучвания са извършени под ръководството на чл.-кор. проф. Васил Николов и гл. ас. д-р Виктория Петрова, със зам.-ръководители гл. ас. д-р Таня Христова и Петър Лещаков.
Сред проучените структури са разграничени наземна постройка, ями, ровове, землянки и участък от древния римски път Via Diagonalis. Мястото е наситено с богата история, но в изложбата са представени само структурите от Късния неолит и Ранния халколит, а именно светилището, създадено и използвано между 5 200 и 4 600 г. пр. Хр.
През този хронологически период в изследвания район край днешното село Капитан Андреево възниква и се използва голям обреден център. На ниско възвишение е построена сграда с ритуални функции. Тя се намира в централната зона на обредно поле с диаметър около 600 м., ограничено от два концентрични рова на разстояние 10-12 м. един от друг; вътрешният е по-ранен от външния. Така ограничената сакрална територия, която включва и един малък извор в западното подножие на ниското възвишение, е използвана през дълъг период от време - около шест столетия, като обредна.
По време на петмесечните археологически разкопки са проучени 482 археологически структури от Късния неолит до Ранното средновековие (от 5 200 г. пр. Хр. до XI в. сл. Хр.), както и културен пласт с дебелина до 60 см. Разкопките са извършени от много голяма екип на Националния археологически институт с музей - БАН, с участието на археолози и специалисти от още 13 различни институции в страната, както и студенти от 4 университета, общо 45 души и обхващат площ от над 30 дка по трасето на последния участък на автомагистрала "Марица".
Спасителните проучвания са извършени под ръководството на чл.-кор. проф. Васил Николов и гл. ас. д-р Виктория Петрова, със зам.-ръководители гл. ас. д-р Таня Христова и Петър Лещаков.
Сред проучените структури са разграничени наземна постройка, ями, ровове, землянки и участък от древния римски път Via Diagonalis. Мястото е наситено с богата история, но в изложбата са представени само структурите от Късния неолит и Ранния халколит, а именно светилището, създадено и използвано между 5 200 и 4 600 г. пр. Хр.
През този хронологически период в изследвания район край днешното село Капитан Андреево възниква и се използва голям обреден център. На ниско възвишение е построена сграда с ритуални функции. Тя се намира в централната зона на обредно поле с диаметър около 600 м., ограничено от два концентрични рова на разстояние 10-12 м. един от друг; вътрешният е по-ранен от външния. Така ограничената сакрална територия, която включва и един малък извор в западното подножие на ниското възвишение, е използвана през дълъг период от време - около шест столетия, като обредна.
Използването на свещеното място продължава през средната бронзова епоха, през ранната и през късната желязна епоха. През римската и ранновизантийската епоха, както и през Средновековието през изследвания район преминава военния път Виа Диагоналис, който свързва Средна Европа с Константинопол. Проученият участък има дължина дължина около 130 м. Изграден е от едър речен чакъл и има ширина около 17-18 м.! Изследвани са също три обредни ями от Ранното средновековие. В тях са разкрити човешки скелети в различни позиции - най-вероятно става дума за човешки жертвоприношения. Към този период се отнасят и проучените три землянки.
Видео на Атанас Жеков - БТА - http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_5ahrvsxx
