Работилница "Баба Марта" отвори врати в музея
Още в древността всеки народ си създава своя система от вярвания и обичаи, за да се справя с житейските трудности и непредвидимите природни сили. Само в България обаче на 1 март хората се кичат с мартеници- своеобразен амулет срещу пробуждащите се зли сили на пролет. В природата успоредно с доброто се ражда и злото. Макар че навсякъде пролетта се посреща с радост и надежда за здраве и сполука, за успешна стопанска година, древните хора спазвали определени ритуали и практики за омилостивяване на природата. У нас се вярва, че който носи мартеница през март, ще е здрав през цялата година. Подготовката за този ден започва отрано. И в стари времена хората се предпазвали от злите духове като усуквали бяло-червени конци, така посрещаме и днес баба Марта.
За да засилят интереса на най-малките към българската обредна система в Исторически музей - Свиленград откриха на 15 февруари ежегодната работилница”Баба Марта”. Само че т.г. тя започна малко нестандартно - с куклен театър, който представя по един достъпен и атрактивен начин легендите за баба Марта, преданията и символичното значение на белия и червения конец, съхранената у нас ритуална обредност и символика. В седмицата от 15-19 февруари всеки ден залата на музея се изпълва от детски глъч. Музейната работилница вече посетиха ученици от І и ІІ клас на І ОУ”Ив.Вазов”-Свиленград, НУ”Хр.Попмарков”, ПУИ”Ст.Василев”., ДЦДУ „Надежда”. През следващата седмица учениците от 3 и 4-те класове на свиленградските училища ще опитат в музейната работилница сами да изработят своята мартеница, защото най-хубавата мартеница е тази, която е направена собственоръчно и с много любов. Предстои екипът от музея да гостува на малките ученици от СОУ”Д-р П.Берон” и ОУ”Хр.Ботев”-с.Левка през следващата седмица. По този начин музеят близо до училището ще спомогне за утвърждаването на българската обредна система като част от нашата национална идентичност. И ако някога за направата на мартеници се използвали само естествени материали-памук, вълна и коприна, то днес материалите и формите са най-различни. Надеждата е чрез фантазията и сръчните ръце на децата да се обогати обредната ритуалност, да се вдъхне у подрастващите радост и празнично настроение.
Трудно е да се каже къде се крие началото на празника, но чрез съхранената символика свързваме белия цвят с мъжкото начало, силата, радостта, красотата и чистотата, това е цветът на надеждата. А червеният - е символ на женското начало, знак на кръвта, на зачеването и раждането, на здравето.
Само да не забравим едно. На 1 март всички трябва да сме усмихнати и добри, за да спечелим благоразположението на Баба Марта, която е с променлив нрав.
