В музея посрещнаха гости-коледари
Няма празник, който да не е свързан с хляба. От него по-голям няма, казва народът ни. Тестото, което се замесва носи паметта за семейните традиции и календарни обичаи и се предава от поколение на поколение. Чрез богатството от емоционални заклинания и практически знания, съхранени в празнично-обредната ни система, народът съхранява себе си. В традициите на българина хлябът е тайнство. Хляб, без който не можем. Хората вярват, че носят от неговата душа и така в тях навлиза божията сила.
Хлябът като молитва за благополучие се е запазил в народните традиции, а ритуалите по неговото замесване и изпичане; историите, в които е „обличан” целият процес по направата му ни напомнят приказка. Красива Коледна приказка, която пресътвориха заедно екипът на Исторически музей- Свиленград, ученици от ПГССИ ”Хр.Ботев” – специалност ”Селски туризъм” и самодейци от Клуб на пенсионера ”Ал.Кипров” № 1 - Свиленград в дните преди Коледа. Всички заедно, облечени в народни носии, представиха трепетни моменти и вярвания, свързани със замесването на обредните хлябове за Коледа. Първо бе замесен хляба, предназначен за Млада Бога и наречен ”Боговица”, украсен според традицията: кръгъл като слънцето и с кръст и с допълнителен тестен кръг с обозначени с топчета 4-те посоки на света, за да се омилостиви Всевишния и да е пазител на семейството и да пращя добър берекет. Вторият обреден хляб, предназначен за къщата, участниците в Коледния ритуал, орнаментираха богато като изобразиха върху него слънце, житен клас, буюндрук, нашариха го и с просфора. Кулаците за ергените пък омесиха младите девойки, а бабата (най-възрастната) благослови обредния хляб докато втасваше: „Колкото в тоя хляб зрънце-млети и премлети, трити и претрити, сети и посети,- толкова да има във вашите къщи чест и берекет!”
