Ден на Свиленград
Публикувано на: 30.09.2026 09:12 ч.
В празничните дни, посветени на Деня на Свиленград да си спомним и за тракийските войводи, водили битки в защита на българското население. Един от тях е воеводата Димитър Маджаров - достоен българин и тракийски войвода. Той има изключително големи заслуги за спасяването на българите, прогонени от Източна Тракия през 1913 г.
Димитър Петков Маджаров е роден на 15.12.1882г. в село Мерхамли /днес Пеплос, Гърция/, Софлийско. От малък се включва в съпротивата срещу турските безчинства в защита на онеправданото българско население в Тракия, като член на ВМОРО набира оръжие, четник по време на Илинденско-Преображенското въстание, доброволец в Македоно-одринското опълчение през Балканската война. През 1913 година, след оттеглянето на българските войски, организирал чета и помагал на българското мирно население по-време на Междусъюзническата дойна. Заедно с четата на войводата Руси Славов, защитава българското население от Дедеагачко и Гюмюрджинско. През септември 1913 г. те помагат на колона от 12000 български бежанци между Дедеагач и Фере да се спасят от жестокостите на турския башибозук, повеждат ги по пътя на спасението. Помага на беззащитната колона от тракийски бежанци от Беломорието, закриляни от четата му, да преминат в България през граничната тогава р. Арда при Ятаджик(днес Маджарово), макар и с много жертви.
След края на Първата световна война Димитър Маджаров заедно с Георги Калоянов и Петър Чапкънов сформират първата чета на ВТРО за действие в Западна Тракия и Родопския край. Член е на Управителното тяло на ВТРО. Делегат е от Тракийската организация в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, която довежда до сключването на Парижкия мирен договор от 1947 година.
След Междусъюзническата война Свиленград и околните села приютяват хиляди български бежанци, прокудени от Източна и Западна Тракия. Те съставят 80% от населението на общината. Тракийци предават от поколение на поколение спомена за героизма на войводата Димитър Маджаров, който с малката си чета, наречена от бежанците „спасителната чета”, заедно с войводата Руси Славов успяват да спасят от нападенията на турска войска и башибозук близо 20 хиляди тракийски бежанци и да ги преведат през река Арда на територията на България.
В градския парк на Свиленград паметник на воеводата издигна инж. Георги Манолов – кмет на Свиленград от 2004 до 2019 год., който е потомък на тракийски бежанци от Беломорска Тракия.
Цветя на признателност към героите бяха положени от община Свиленград.
Димитър Петков Маджаров е роден на 15.12.1882г. в село Мерхамли /днес Пеплос, Гърция/, Софлийско. От малък се включва в съпротивата срещу турските безчинства в защита на онеправданото българско население в Тракия, като член на ВМОРО набира оръжие, четник по време на Илинденско-Преображенското въстание, доброволец в Македоно-одринското опълчение през Балканската война. През 1913 година, след оттеглянето на българските войски, организирал чета и помагал на българското мирно население по-време на Междусъюзническата дойна. Заедно с четата на войводата Руси Славов, защитава българското население от Дедеагачко и Гюмюрджинско. През септември 1913 г. те помагат на колона от 12000 български бежанци между Дедеагач и Фере да се спасят от жестокостите на турския башибозук, повеждат ги по пътя на спасението. Помага на беззащитната колона от тракийски бежанци от Беломорието, закриляни от четата му, да преминат в България през граничната тогава р. Арда при Ятаджик(днес Маджарово), макар и с много жертви.
След края на Първата световна война Димитър Маджаров заедно с Георги Калоянов и Петър Чапкънов сформират първата чета на ВТРО за действие в Западна Тракия и Родопския край. Член е на Управителното тяло на ВТРО. Делегат е от Тракийската организация в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, която довежда до сключването на Парижкия мирен договор от 1947 година.
След Междусъюзническата война Свиленград и околните села приютяват хиляди български бежанци, прокудени от Източна и Западна Тракия. Те съставят 80% от населението на общината. Тракийци предават от поколение на поколение спомена за героизма на войводата Димитър Маджаров, който с малката си чета, наречена от бежанците „спасителната чета”, заедно с войводата Руси Славов успяват да спасят от нападенията на турска войска и башибозук близо 20 хиляди тракийски бежанци и да ги преведат през река Арда на територията на България.
В градския парк на Свиленград паметник на воеводата издигна инж. Георги Манолов – кмет на Свиленград от 2004 до 2019 год., който е потомък на тракийски бежанци от Беломорска Тракия.
Цветя на признателност към героите бяха положени от община Свиленград.