Историята на Чермен

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛЮ,

Книгата, която държиш в ръцете си, е свързана с родовата памет на свиленградчани. Заради несправедливия Ньойски договор от 27.11.1919 г. българите от Беломорието са принудени да дирят спасение в новоустановените граници на отечеството. Сред несретниците-бежанци са и жителите на селата Чермен и Карач. През пролетта на 1920 г. около 3000 души от тези села се установяват в региона на Свиленград. Единствената им цел и надежда: някой ден да се завърнат в бащината къща от другата страна на границата. За да спасят живота си, черменци побегнали направо от нивите си към препълнения с бежанци граничен град. Вкопали се в землянки или заживели в сламени колиби и така оцелявали. По-късно според градоустройствения план всяка фамилия получила от местната управа по около 500 кв.м. дворно място. В периода от 1934 - 1939 година всички се снабдили и с нотариални актове за собственост върху имота си. Привикнали на труд черменци и домове съградили, и челяд отгледали, независимо че по-рано установилите се ги нарекли ,,голи" черменци, заради бедността им. Във възраждащия се из пепелта Свиленград мнозина от тях угаснаха с отворени очи, вперени към бащината къща, останали извън пределите на съвременна България. До 1989 г. за нашите предци не бе възможно да минат от другата страна на границата. Днес ние - техните наследници, пътуваме и пренасяме по шепа пръст за упокой на душите им. Чувстваме се длъжни да знаем и помним, и да разказваме: от къде сме, кои сме, кой е родът ни...,какво очакваме от бъдещето. Родовата памет ни задължава.
И това, което заслужава похвала е инициативата на Никола Стоилов да проучи и събере в книга историята за родния Чермен. До този момент никой не се бе ангажирал да издирва информация от различни периоди и архиви, исторически документи, съхранени спомени. В продължение на 2-3 години той не пожали време и сили, за което му благодарим. Екипът на Исторически музей Свиленград застава зад този нелек проект на инж. Стоилов, който е родом от Свиленград. Освен това корените на голяма част от днешните жители са свързани точно с тези две селища, останали от другата страна на границата.
Книгата не претендира за изчерпателност по темата, но е начало за размисъл и подтик към по-младите да продължат да проучват историята на родния край.
Надяваме се да събудим интереса и на учениците от региона към паметта, историята на рода, желание да проучат своя корен, да усетят кои човешки добродетели са съхранени и пренесени чрез тях във времето. Вярвам, че има млади хора, които истински обичат Свиленград и региона и ще работят за идеята от сърце!
И нека се знае и помни: Човек без род е като дърво без корен, бързо изсъхва.

Елена Митева
Директор на Исторически музей
гр. Свиленград